Да се отърсиш от вечний си блян чак толкова ли не е възможно? Твойта скръб, твойта болка, твоят свян дела са само на божество нищожно!   Що мислиш, че щом вечер гуляеш ще си избягал вече от скръбта? Със гулая си не ще омаеш - ти казвам аз - цветовете на радостта!   Нещастието ще те спохожда - кратката ти радост не убива вечната ти мъка - жал човешка - ознай - радостта е мечта причудлива!   И щом осъзнал си вече това - недей ти щастието да чакаш едва! Истинската радост е да знаеш, че такава няма! И още посрещнал първа радост, вече тя умира!