Стени стоманени
ограждат степ,
пустиня! Вертеп

Частиците на атомите се
лепят във едно начало -
така си обясняваме

Р: Дядо Боже, разкажи малко за себе си!
Б: Амиии, първо сътворих светлината, после Слънцето... Добро е това, което аз харесвам, зло - което не ми се нрави... Зло е убийството... Издавих творенията си през потопа... Изгорих Содом и Гомор...

ПЪРВА ЧАСТ
 
Приседна Йомоцукуми

ВТОРА ЧАСТ
 
Сумракът на късната нощ           

Приседна Йомоцукуми
без очи и глас, без думи
и умря... Почти. Ударен

Боже, дай ми свободата
да нямам кумири!
И архангелите свои

Във простора, сред хиляди патладжани,
там едва се вече чува тиха песен -
пее някой на репичката в плесен -

Грозният лазур ме приспива,
събужда ме нова синева,
и очи си отворил едва

Обичам във лицата да се взирам
на нещастниците, щом изляза.
Как се вътре сам всекиго съдира

... както дигат се небесни кули,
както империята се шири,
и варварите заприиждат подир ширта им безмерна,

Трак-трак, трак-трак, трак-трак,
тррр,
тррррррр,

Ах! Зарево нахално, чезни! Искам мрак!
Не ща лъчите ти, ни твойта мараня!
Крий се! Земя, потопи се във мрачина!

Ах! Да не предизвиквал съм съдбата!
Със помислите си тъй черногледи,
на радостта ваша сестрици бледи.

До вчера - сърцето мое тържествува,
ала днес пък тъжно то само си мълчи.
Радостта се вижда, тъга пък не личи.