Ах! Зарево нахално, чезни! Искам мрак! Не ща лъчите ти, ни твойта мараня! Крий се! Земя, потопи се във мрачина! Крий се, Слънце! Красив е само лунний зрак!   И часовникът нека ми дрънчи трак-трак със скрити стрелките у мрачна пелена. Ще се храня аз от лунната зрачина, скрита от облачните нюанси на мрак.   Ах! Светило! Това ще е мойта храна! Светило гротескно със свойта светлина, скрий се сега! А аз ще те извикам пак   щом гладът за светлост ми стане препирня! И ще прогоня тогава тая Луна, та нека лъчи ти кълват ме като рак!

До самоунищожителност, защо е?

Знам, че звучи мрачно, но идеята е много по-различна, идеята е, че мракът не може без светлина и обратното (затова започва с прогонване на дневните лъчи и завършва с прогонването на Луната), и че и двете са красиви по свой начин:)