Заключена ти дълбоко      във тъмница, във килия, със едно прозорче само      и решетки - от ей тия места зловонни, студени,      при миризмата на тамян - така ще мине твой ден и      плачи, потопена във свян! Така се моли за полза      да крадеш от свойта вяра, и кланяй се на чуждий идеал -      кланяй се на прескъпий си морал! Храни се от своя тамян,      храни се от своя морал, храни се от свой си свян,      храни се от свой идеал! Продължавай - мечтай, мечтай      за безценните си херувими, За безценния, мечтан Рай,      за шестокрилите серафими! И за оня ти безценен                               престол,  наглед като от камък сапфир!