... както дигат се небесни кули, както империята се шири, и варварите заприиждат подир ширта им безмерна, и рухва всичко с трясък чутовен, остава само гнет, във руина става блясъкът имперски, в мъглив, и блед, и спомен стар,   така и мъдростта на векове, надраскана на пергамент кирлив от светло слово се превръща в йощ по-парцал кирлив, и прашолясва във некоя стара библиотека, догдето някой не реши, че мъдростта е прост парцал за боклука.