Тишина... и мраз... и гнет... и мрачина - чиста, изчистена, без звезди - нощта! И вълчият вой... ужасът... и мощта, закрива противна дневна светлина,
  изчистена нощ! И ето, че една звезда тлее тъй сияйно над мразта, и втора, и трета - чиста красота, за душата дрога, алкохол, храна!
  И все пак - нима не е чист тоя мрак? Ех, колко приятен е кучият мраз! Недейте завивки мене топлете!
  Кощунство! Заревото изгрява пак! А как наслаждавах се на мрака аз! Толкоз ли късни са веч часовете!?

Добре ще е да поработиш върху ритъма...

Вероятно да. Сонетите ги пиша просто с еднакъв брой срички, а не в ямбове (старите гръцки поетични форми са леко сложни за мен, въпреки че имам и стихотворения с ямбове и хореи, предпочитам обаче свободния ритъм и еднаквия брой на сричките в стиха). И все пак, ако слушаме френските символисти, всеки един текст е поезия, понеже всеки текст има ритъм, който просто трябва да се открие. Поздрави!