Безжалостното тракане на стрелката оставя ме без капка сън, а чува се веч тропота на росата, удрящ по прозореца вън. Кошмари съпровождат ме във бездната, в нея падам устремен, стрелката е Съдбата, Безвъзмездната, и сладък мрак у ранен ден, от нея съм дрогиран, упоен. Тик-так! Тик-так! Всичко потъва в мрак! Тик-так! Тик-так! Около мен се всичко срива, и във чорлавата си грива я обгръща, прегръща, обвива красавицата - царица Мрак! Тик-так! Тик-так! И утро има, но няма сън!