Сами говорят си Аз и Мене – че що притрябвал ми е участник трети? Нахалник – да пречи устремен е – третият да бъде между двете!
  Аз говори – отговаря Мене със гласа си тих от невзрачна мрачина, който във ухо ми тихо стене, пуска ми лъч от мрачна светлина.
  Аз е Данте, Мене е Вергилий, Беатриче – деветте кръга на Ада. Ах, защо сте вие съжалили тоя, който не иска пощада?
  Продължават, говорят си двата участника. Мънкат. Със шепот във мрака. Тихи – гласовете във главата – философстват. Часовникът трака.
  И влизам пак във тъмната стая – Взирам се във мрачината – лице. Анфас. – Кой е тука? Отговор желая! – Мене, а ти кой си? ; – Аз? Аз съм просто аз!    

С интерес прочетох всичките ти публикации тук.
Различен си и впечатляваш.Успех ти пожелавам!
Елица

Мерси.